Развитие на астрономията

Речник| Начална страница | Начало|

История

Представата за геоцентрична система на света е разработена най-добре от Клавдий Птолемей през II в. Християнската църква възприема тази система, защото тя отговаря на църковното учение за централната роля на Земята във Вселената и я поддържа повече от 15 века.

През средновековието поради реакционното влияние на религията настъпва известен застой в развитието на астрономията. През този период астрономите се занимават главно с наблюдаване видимите движения на планетите и нагаждането на резултатите към религиозните догми. Смелите идеи и забележителните открития на Коперник, Бруно, Кеплер, Галилей, Нютон дават мощен тласък в развитието на астрономията като точна, материалистическа наука. Появяват се първите хипотези за произхода на небесните тела и за образуването на планетите.

Николай Коперник

(1473-1543)

Коперник е полски астроном.Tой е създател на хелиоцентричната система за света, реформатор на астрономията. Той е изучавал подробно древната астрономия и по-специално "Алмагеста" на Птолемей, където е изложена геоцентричната система за света. Той оценява по достойнство достиженията на античната астрономия, но се убеждава в нейната несъстоятелност.Закономерностите в движенията на планетите, в техните прави и обратни движения(т. нар. примки), изглеждащи преди много загадъчни, получават ясни обяснения в теориите на Коперник.

Галилео Галилей

(1564-1642)

Великият италиански учен Галилео Галилей, който може би е най-големият - родоначалника на научната методика, е роден в град Пиза. Като младеж учи в университета на родния си град, но по финансови причини напуска. Въпреки това в 1589 г. успява да получи преподавателско място в този университет. Първите си съществени успехи той постига в механиката. Галилей подлага на съмнение учението на Аристотел, че тежките тела падат по-бързо.Той доказва, че телата падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието на въздуха. Обосновава идеята за относителността на движението, открива закона за инерцията, за свободното падане на телата, за люлеенето на махалото. С построения телескоп с
32-кратно увеличение, открива лунните планини и кратери, 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера, слънчевите петна, звездния строеж на Млечния път.

Йохан Кеплер

(1571-1630)

Законите за движението на планетите дължим на Йохан Кеплер, основоположник на небесната механика, но значението му е още по-голямо, защото изиграва ключова роля за успеха на революцията, настъпила в астрономията в началото на 17-т век.Хелиоцентричната система, предложена от Коперник през 1643 година, половин век по-късно се потвърждава от откритието на Галилео Галилей. Йoхан Кеплер е роден на 27 декември 1571 година във Вайл, градче в бившата германска провинция Вюртенберг. Баща му, доста ексцентрична личност, е войник. Кеплер е болнаво дете, а след съзряването си е хипохондрик. Постъпва в Тюбингенския университет, където е ученик на Михаел Местлин, убеден привърженик на Коперник.

Константин Едуардoвич Циолковски

(1857-1935)

Циолковски е руски учен и философ от полски произход. Роден е 1857 г. в село Ижевское до град Рязан. На девет години Костя се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията, настъпили след болестта, той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления. През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещият учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера. В 1871 година баща му го изпраща в Москва — там той усвоява Физиката, диференциалното и интегрално смятане и други науки. През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти. През 1895 година е публикувана книгата му "Мечти за земята и небето", а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва с писането на своя главен труд "Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател". В тази книга са засегнати проблемите по използването на ракетите.
Назад | Напред

Геоцентрична система

Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената. При нея Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти се движат около Земята. До 17 век геоцентричният модел е преобладаващата система в европейската, ислямската и китайската астрономия, като най-често е съчетаван с хипотезата за сферична форма на Земята. Този модел е изместен от хелиоцентричната система след изследванията на Николай Коперник, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер. Видимото въртене на небесната сфера и видимото движение на небесните тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената. Още през VI-V в. пр.н.е. древногръцките учени започват да създават модели, обясняващи тези движения. Според тях тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя.